КРАТКА ХРОНОЛОГИЧНА ИСТОРИЯ

Създадена е самостоятелна секция "Автоматика и телемеханика"към Отделение за технически науки на БАН с ръководител ст.н.с. инж. Деню Белчев и състав трима научни сътрудници. Задачите на секцията са насочени към разработка на: системи за автоматично управление на промишлени процеси, телемеханични системи, технически средства на системи за управление.

Укрепване на тематичните направления в секцията и набиране на нови сътрудници Постъпват още 5 научни сътрудника с различни специалности. С международните връзки на ст.н.с. Д. Белчев и с активното му съдействие се реализират няколко специализации в чужбина на сътрудници от секцията.

Създава се Централна лаборатория по енергетика и автоматика - (ЦЛЕА-БАН) директор доц. инж. Георги Рашеев. Обединяват се секции от Института по енергетика към Министерство на електрификацията и секция "Автоматика и телемеханика"- БАН.
ЦЛЕА-БАН се разформирова като няколко секции образуват Централна лаборатория по енергетика (ЦЛЕ-БАН) с директор доц. инж. Г. Рашеев, а секциите "Автоматика и телемеханика" с ръководител ст.н.с. инж. Д. Белчев и "Автоматика на енергийните системи" с ръководител ст.н.с. инж. Божидар Попов се обединяват в "Централна лаборатория по автоматика и телемеханика" (ЦЛАТ) към БАН с директор доц. ктн инж. Николай Наплатанов.
Излиза I том на списанието на ЦЛАТ-БАН - "Известия на ЦЛАТ-БАН".

Създава се Институт по техническа кибернетика (ИТК) към БАН на базата на ЦЛАТ-БАН с директор доц. ктн инж. Николай Наплатанов, едновременно и ръководител на катедра "Промишлена автоматика" в Машинно-електротехническия институт (сега Технически университет - София). Основните научни направления на ИТК са: приложно-математически проблеми на техническата кибернетика, елементи и средства на техническата кибернетика, системи за централизиран и телемеханичен контрол и управление, системи за автоматично управление и регулиране, бионика. В Института работят 1 доц., 3 ст.н.с. II ст.,1 ст.н.с. II ст. по съвместителство и около 40 научни сътрудници и специалисти.
Утвърден е Научен съвет на ИТК-БАН с права за присъждане на научна степен кандидат на техническите науки (доктор) и научно звание ст.н.с. II ст.
Излиза I том на списание "Известия на Института по техническа кибернетика". Излиза сп. "Техническа мисъл" - орган на Отделение за технически науки-БАН.

Създава се нова секция в ИТК-БАН на базата на колектив, прехвърлен от Централна лаборатория по енергетика при БАН с научното направление електрическо моделиране и преходни процеси, а за ръководител е избран проф. дтн Минчо Златев - преподавател в МЕИ.

На II Национална конференция по автоматика във Варна са изнесени десетки доклади от сътрудници на ИТК-БАН, към които е проявен значителен интерес.
Списанието на ИТК-БАН се преименува на "Проблеми на техническата кибернетика" и излиза няколко пъти в годината с публикации на сътрудници на ИТК-БАН.

ИТК-БАН с директор проф. ктн инж. Николай Наплатанов, зам. директор доц. ктн инж. Илия Томов от катедра "Промишлена автоматика" към ВМЕИ и научен секретар ст.н.с. инж. Божидар Попов преминава на сметно финансиране. Сключени са множество договори с промишлеността.

Значително нарастване на ИТК-БАН на базата на сключени с промишлеността договори, осигуряващи 80 % от издръжката на Института. Броят на сътрудниците надхвърля 100 души, между които множество ктн (доктори), ст.н.с., професори и доктор на техническите науки.

Провежда се поредния международен семинар по "Приложни аспекти на теорията на автоматите " във Варна с участие на изтъкнати учени в това направление и изнесени много наши доклади, предизвикали интерес сред специалистите.

Промени в структурата на ИТК-БАН с директор проф. ктн инж. Николай Наплатанов. В научното ръководство влизат ст.н.с. ктн инж. Иван Попчев като зам. директор и ст.н.с. ктн инж. Васил Сгурев като научен секретар. С обединение на няколко научни колектива се създава секция с научно направление промишлени системи с управляващи изчислителни машини.
Провежда се във Варна Международна конференция по флуидика организирана от ИТК-БАН и с участието на много доклади от сътрудници на Института.

При реорганизацията на БАН във връзка със създаването на единни центрове за наука и подготовка на кадри (ЕЦНПК), ИТК остава самостоятелно научно звено към БАН.
Със специално решение на БАН се създават бази за развитие и внедряване в някои звена на БАН. В ИТК се организира База за развитие и внедряване първоначално с 12 души конструктори, технолози и работилница за научна апаратура.

Тържествено честване на 10 години от създаването на ИТК-БАН
Съставът на ИТК-БАН е около 120 човека: от тях 2 професори, 7 ст.н.с. II ст. и 47 научни сътрудници, с научни степени са 15 сътрудници ктн (доктори) и 2 дтн.

В ръководството на ИТК-БАН се включва втори зам. директор - проф. дтн инж. Дешо Младенов.

Провежда се традиционен (трети пореден) българо-съветски семинар по "Оптимизация на системи за събиране, предаване и обработка на аналогова и дискретна информация в локални информационни-изчислителни мрежи" в Минск (СССР).

Създаден е Хибриден изчислителен комплекс (ХИК) включващ машини за аналогово и цифрово моделиране. Доставена е съвременна изчислителна машина ЕС 1033.

Извършва се реорганизация на ИТК-БАН. Обособяват се нови научни направления като: ергономични системи за управление, управление на промишлени системи, информатика, автоматизация на интелектуалната дейност, бионика и др. обхванати в 8 секции. Институтът се включва към Научно обединение по основни проблеми на техническите науки (НООПТН). Утвърждава се нов научен съвет с права за присъждане на научни степени и звания.
Освободен е от длъжност директорът на ИТК-БАН чл.-кор. проф. Николай Наплатанов.
С заповед на БАН за директор на ИТК-БАН е назначен ст.н.с. ктн инж. Ангел Симеонов Ангелов - зам. председател на ДКНТП и за научен секретар ктн инж. Николай Илиев

С Разпореждане No 73 на Бюрото на МС, от 1 декември 1978 г. се образува Институт по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) към БАН с предмет на дейност: теоретични и приложни изследвания в областите свързани с кибернетични системи за управление на технически процеси и обекти; с аучноизследователска и внедрителска дейност в областта на роботите и тяхното ускорено приложение в народното стопанство, с опитно производство, както и обучение, подготовка и следдипломна квалификация на специалисти в тези области.
ИТКР-БАН се образува на основата на ИТК-БАН и научно-производствените лаборатории "Уникална електроника", "Специализирани роботи" и "Механизация и автоматизация на заваръчни процеси" към Центъра за ускорено внедряване (ЦУВ) "Прогрес" при ДКНТП с численост на персонала 360 щатни бройки.За директор на ИТКР-БАН е назначен ст.н.с. ктн Ангел Ангелов.

Организиране на ИТКР-БАН в три направления: техническа кибернетика; промишлени роботи; развитие, внедряване и опитно производство, както и самостоятелна секция "Перспективни проучвания и анализи". Към Института работи съвременен Хибриден изчислителен център. Всяко място по щата се заема с конкурс по документи. Подадени са повече от 1000 молби за 360 места.
Излиза списанието на ИТКР-БАН "Проблеми на техническата кибернетика и роботика".

Към ИТКР-БАН се организира Опитна база с 350 щатни бройки на територията на бившия завод за везни "Сашо Кофарджиев". Доставя се съвременно оборудване за Института и Опитната база.
Утвърден е научен съвет в ИТКР-БАН с права за присъждане на научно званиe ст.н.с. II ст. само за кандидати на науките (доктори).
Инж. Иван Марангозов и инж. Кънчо Досев създават персонален компютър за първи път у нас, наречен ИМКО (Индивидуален МикроКОмпютър), който се произвежда в Опитната база на Института и по-късно в Комбината за микропроцесорна техника (КМПТ) - гр. Правец като ПРАВЕЦ-82.

Разработено е управлението на промишлен робот РБ-230, въведено в производство.
Разработен е робот за електродъгово заваряване РС-501.

С отделянето на голяма група сътрудници на ИТКР-БАН се организира Централна лаборатория за системи за управление (ЦЛСУ-БАН) с директор проф. дтн инж. Дешо Младенов
Чл.-кор. Ангел Ангелов е назначен за посланик на НРБ в Япония. Временно изпълняващ длъжността директор на ИТКР-БАН става ст.н.с. ктн инж. Васил Сгурев.
В КМПТ- Правец започва серийно производство на персонален компютър ИМКО-2, разработен в ИТКР-БАН.

Провежда се в София VIII Българо-полски симпозиум по "Оптимизация, приемане на решения, микропроцесорни системи", на който са изложени много разработки на ИТКР.

Организирана е Първа международна конференция по "Изкуствен интелект - методи, системи и приложения" (AIMSA-84), проведена във Варна, при широко участие на чужди и наши учени.

Провежда се във Варна Трета международна конференция по "Проблеми на управлението на промишлени роботи" - РОБКОН' 3. Под ръководството на и.д. директор ст.н.с. I ст. дтн Васил Сгурев в ИТКР-БАН се извършва реорганизация и се въвежда нова структура с шест научни направления: приложна кибернетика; персонални компютри и системи; информатика; роботизирани системи; монтажна роботика; нови технологии и една самостоятелна секция, както и Опитна база. За зам. директор и ръководител на направление "Нови технологии" е назначен ст.н.с. д-р Стоян Диноев.

С обединението на БИСА (Българска индустриална стопанска асоциация), НПО "Метални конструкции" и ИТКР-БАН се създава Научно- производствена база "РОССА" за роботизирано заваряване. Организира се българо-японско сдружение "МЕДИКОМ СИСТЕМС".

Завръща се от Япония директорът на Института чл.-кор. Ангел Ангелов. ИТКР-БАН влиза в Българо-съветска лаборатория за заваряване ИНТЕРРОБОТСВАРКА и НПО "СЕЛТО". Провежда се в София Втора национална конференция ПЕРСКОМП-87. ИТКР-БАН организира в София Международна конференция по проблемите на роботиката РОБКОН-4 с участието на много чужди и български учени.

Провежда се съвместно с Полската академия на науките (ПАН) традиционната поредна Международна конференция по флуидика "Яблонка".
Отбелязана е десетата годишнина от образуването на ИТКР-БАН с юбилеен медал изработен в Опитната база на Института и със значителни успехи в разработката на: автоматизирани системи за управление в различни промишлени отрасли, персонални компютри и роботизирани системи.

В ИТКР-БАН работят повече от 1300 учени и специалисти, създадени са няколко филиала в страната (в гр. Правец, Ст. Загора, В. Търново, Пловдив и др.). ИТКР е най-големият институт в БАН със съществено значение за развитието на българската индустрия за промишлени роботи и за персонални компютри. Започналият преход в страната от централизирaна към пазарна икономика налага сериозни промени в БАН и респективно в ИТКР.Подготвена бе структурна реорганизация и разделянето на Института на няколко по-малки звена. Разработките за промишлеността силно намаляват, което се отразява съществено на финансирането на ИТКР. Създадени са няколко фирми от сътрудници на ИТКР, които поемат изпълнението на малкото задачи за промишлеността.

С решение No 102 на Бюрото на Министерски съвет ИТКР-БАН се преобразува в няколко института като отделни юрдически лица. Образуват се: Институт по приложна кибернетика с директор ст.н.с. д-р Николай Илиев, Институт по информатика с директор чл.-кор. Васил Сгурев, Институт по мехатроника с директор ст.н.с. д-р Богдан Стоянов, Институт по компютърни системи с директор акад. Ангел Ангелов, Институт по роботизирани системи с директор ст.н.с. Георги Начев и Технологичен център с опитна база с ръководител инж. Младен Атанасов. Съставът на ИТКР-БАН, преминал към петте институти и Технологичния център с опитна база е намален значително поради заминаване в чужбина и излизане във фирми основно в информационно-технологичния (ИТ) бранш. Към институтите са придадени и филиали на ИТКР-БАН, които скоро се отделят от БАН. Създадено е неформално обединение - Съвет на директорите на новите научни звена - правоприемници на ИТКР, което осъществява дейност по координация на взаимнообвързана тематика, на работата на звената и за решаване на спорни проблеми, главно по разделяне на значителното имущество и средства на ИТКР. Създадават се фирми с дялово участие на институтите, които по-късно се обособяват като самостоятелни, просперириращи и до сега. Преди структурната реформа в БАН през 1992- 94 г. беше предлагано създаване на технологичен парк на базата на бившия ИТКР, което не бе прието.

Образуваните институти организират самостоятелно своята дейност. Някои научни направления успешно участвуват в задачи от рамковите програми на Европейската общност. В този период директор на Института по приложна кибернетика - БАН става ст.н.с. д-р Божан Жечев, а в Института по компютърни системи длъжността директор изпълнява ст.н.с. Любомир Фенерджиев.

Извършва се мащабната реорганизация в БАН, при която се образува Институт по компютърни и комуникационни системи (ИККС) и за негов директор е избран ст.н.с. д-р инж. Красимир Джамбазов. В състава на ИККС-БАН влизат основно сътрудници на Института по приложна кибернетика и на Института по компютърни системи. Част от сътрудниците на Института по управление и системни изследвания, както и група сътрудници от Института по роботизирани системи създават секция в ИККС.
Съставът на ИККС-БАН е около 160 човека. В него влизат един академик, 1 чл.-кор., 1 ст.н.с. I ст., 13 ст.н.с. II ст. и 34 научни сътрудници. От тях 1 с научна степен "доктор на техническите науки" и 19 доктори. В Института се обучават 2 докторанти.

Организирани са няколко секции в научните направления: архитектура на компютърни и комуникационни системи, интегрирани системи за цифрова обработка на информация, системи за работа в реално време, специализирани компютърни и комуникационни системи, програмни системи, както и Централна изпитвателна лаборатория и макетни лаборатории.
Общото събрание на учените в ИККС-БАН избира Научен съвет от 15 хабилитирани лица.

Организират се нови секции в направления: интелигентни компютърни технологии, отказоустойчиви компютърни и комуникационни системи, системи и устройства за токозахранване на компютърни и комуникационни системи.
Научният съвет се разширява с външни хабилитирани лица и получава права за избор в няколко номенклатурни специалности на ст.н.с. II ст. с придобита научна степен.

Наградата на БАН за научни постижения в техническите науки се дава на международен колектив, в който от българска страна участвува ст.н.с. д-р Димитър Богданов за разработката "Пилотна телекомуникационна система за подпомагане на бизнеса - ETCETERA" по програма COPERNICUS на Европейската общност.
В Института се организира нова секция -"Суперкомпютърни системи".

На акад. Ангел Ангелов е присъдена международната награда "Computer Pioneer" учредена от IEEE Computer Society.

За директор на Института по компютърни и комуникационни системи е избран ст.н.с. д-р Божан Жечев. Дейността на ИККС-БАН е ориентирана в научни области, представляващи основни приоритети и тенденции в развитието на страната за изграждане на информационно общество, както и към международните приоритети отразени в програмите за развитие и сътрудничество на Европейския съюз. Извършват се разработки по основни направления в компютърните науки като: технологии и инфраструктури, нови методи, електронна търговия, системи и услуги на гражданите, в които са получени важни научни и научно-приложни резултати.

Избор на нов Научен съвет от 20 хабилитирани лица.

Завършени са множество международни проекти по програмите TEMPUS, COPERNICUS, ESPRIT и др. В Института работят 1 акад., 1 чл.кор., 2 ст.н.с. I ст., 13 ст.н.с. II ст. и 29 научни сътрудници, от които 17 с научна степен "доктор" и 2 с научна степен "доктор на техническите науки".

съставил: ст.н.с. инж. Петър А. Петров (e-mail: p_petrov@iccs.bas.bg)